Автомобилът на старо - Опел Омега

През 2003 г. Opel сложи край на дългогодишна традиция. Рестайлинговата версия на второто поколение Omega стана последният голям модел, с който марката пробва да се бори в бизнес класа. Неговото място в гамата бе заето от Signum - удължен вариант на Vectra. Маркетинговото хитруване не мина и специалистите бързо прекръстиха хечбека на Vectrum като закачка с опита на рюселсхаймци да жонглират с автомобилните сегменти.

Много почитатели на Opel и до днес съжаляват за оттеглянето на марката от луксозния клас. Omega бе сред малкото по-достъпни алтернативи на утвърдените лидери в него и един от последните европейски представители на породата "много автомобил за малко пари". Това важи с особена сила за модернизирания вариант на втората генерация, влязъл в жаргона с пояснението 2000 заради моделната си година. Този автомобил се произвеждаше между 1999-а и 2003-а и се различаваше чувствително от предшественика си, дебютирал през 1994-а. За да отговорят на завишените потребителските изисквания на към лимузините от такава категория, инженерите на Opel бяха внесли над 3 000 изменения и подобрения в конструкцията, които струваха на компанията 300 млн. марки. Макар и не радикално, повечето детайли на каросерията бяха обновени, благодарение на което модернизираната Omega доби по-солиден, масивен и престижен вид. Големите Opel-и винаги са следвали твърдата концепция "американски дизайн с германска технология". Последният от тях не прави изключение.

Каросерията

ползва явни дизайнерски заемки от американските седани от края на 90-те и началото на новия век. До 2001-ва моделът дори се продаваше в Щатите като Cadillac Catera. В превод на езика на европейските стандарти това означава изобилие във всяко отношение като се започне с размерите и се стигне до оборудването. Поцинкованото купе не изпитва никакви трудности в справянето с корозията. Наличието на ръжда дава ясен знак за удар и последвал некачествен ремонт.
Модернизацията от 1999 г. засегна съществено салона на германската лимузина. Използваните материали са по-качествени от тези в предшественика и интериорът изглежда далеч по-представително. Съвсем различни са торпедото и корите на вратите. В Opel обаче така и не се справиха с дребните недостатъци. С времето се разхлабват и падат копчетата за управление на електрическите стъкла, фаровете против мъгла, централното заключване и фиксаторът за положението на отворени врати. Някои детайли са податливи на износване и издраскване, което дразни. Иначе сглобката оставя приятно впечатление - паразитните шумове са рядкост, а ергономията и звукоизолацията са на висота. Забележки към видимостта могат да се отправят само към седана, чийто заден габарит остава скрит от мястото на водача заради високия долен ръб на стъклото. Една от най-силните страни на Omega - просторът в салона - се нарушава само от широкия централен тунел, който ограничава комфорта на средното място отзад, но пък запасът от пространство на височина е образцов.

Както може да се очаква от луксозен Opel, оборудването не дава никакви поводи за критика. Повечето коли разполагат с климатик с разделно регулиране на температурата за водата и пътника, пълен електрически пакет, навигационна система с течнокристален дисплей и т.н. Нерядко се срещат екземпляри с кожен салон и електрическо управление на шофьорската седалка. При толкова много екстри шансът за неизправност поне на някоя от тях не е никак малък. Затова не е излишно да се проверят и при откриване на дефект да се търси отбив от цената. Типичен пример за такава повреда се среща при най-наточените модификации с 2.6- и 3.2-литрови мотори, които са екипирани с ксенонови фарове. Според статистиките техният датчик за положението на каросерията нерядко излиза от строя, което води до неправилна работа на динамичния коректор на предните светлини.

Гамата от двигатели на модернизираната Omega няма почти нищо общо с монтираните в първата фаза на производството (1994-1998). Единственото изключение е базовият 2.0-литров мотор, но такива модификации се срещат рядко. Заменя го нов 2.2-литров агрегат (144 к.с.), който обаче показва почти същите слабости. И за двата е характерна загубата на херметичност на капака на клапаните, но освен този дефект при по-големия двигател не са рядкост стопените лули на свещите и прегорелите електрически контакти. Ако неизправността не бъде забелязана навреме, възниква риск от повреда на модела на запалването. Въпросната неприятност грози и при дълго отлагане на смяната на свещите - подаваното към тях напрежение започва да нараства и в крайна сметка "удря" по електронния блок. Слабо място на 2.0-литровия мотор са клапанът за празния ход, който се запушва от нагара на отработените газове, и електронната дроселова клапа. Общ проблем при двата малки агрегата е и изпускателният колектор, който не се слави с особена здравина. Термостатът също участва дейно в списъка с дефектите.
Шестцилиндровите мотори, които подхождат на автомобил от този сегмент в много по-голяма степен, също не са безупречни. Чувствителни са към качеството на горивото и обикновено се разделят с катализатора си след не особено дълъг пробег (цената на резервната част изправя коси). Обикновено на четвъртата година херметичност губи масленият радиатор, разположен между двата цилиндрови блока, а след 200 000 км протича задният семеринг на коляновия вал при всички мотори. Охладителната система също показва дефекти. Появяват се течове от радиатора и крана за отоплението на салона.

През първите две години от производството на модернизираната Omega B в арсенала се запазва 2.5-литровият турбодизел, доставян от BMW. Той притежава великолепни характеристики, но купувачът трябва да бъде готов за внушителна инвестиция за нова горивна помпа заради водата в българската нафта. Същият дефект застрашава и по-модерните машини DTi с работен обем 2.0, 2.2 и 2.5 литра (100, 120 и 150 коня съответно).
За съжаление рестайлинговата версия не постига особен прогрес по отношение на ресурса на
ходовата част Omega е тежък автомобил и масата на каросерията логично се отразява на състоянието є. Както и при предшественика, след 70 и 100 хил. км обикновено се налага ревизия на кормилния трапец - щанги, втулки, накрайници и т.н. Шарнирите, амортисьорите и пружините издържат малко повече.

Въпреки изброените недостатъци, последният голям Opel заслужава внимание. В Рюселсхайм вече не произвеждат автомобили от такъв ранг, а Omega предлага съотношение между размери, оборудване, комфорт и цена, каквото притежават малко коли на вторичния пазар.
Димитър Димитров