Calibra се завръща !??

Очевидно в условията на криза колегите от Опел не са забравили да поработят над новите концепции на някои култови за марката модели.Въпреки перипетиите с отделянето от концерна майка GM и неисвестните около съюза с Магна , Опел успя да покаже поредния си впечатляващ модел , а именно възродената Калибра

Opel Ampera - електромобил с увеличен до 500 км пробег

Президентът на General Motors Europe, Карл-Петер Форстер, представи новия електромобил с увеличен пробег и анонсира плановете на компанията да започне серийното производство на автомобила през 2011 година.

Ampera ще се предлага и в Обединеното Кралство като модел на Vauxhall с дясно разположен волан.

"Opel Ampera е ярко изражение на лидерството на GM по отношение на електрификацията на автомобила." отбелязва Карл-Петер Форстер. „Неговата пионерна технология за електрическо задвижване, наречена Voltec, която поставя нови мащаби в автомобилната индустрия, е отговор на съвременните енергийни и екологични предизвикателства."

Ampera е модел с пет врати и четири места, вдъхновен от високоценения нов дизайнерски език на склуптурна артистичност на Opel. В съчетание с германската прецизност, той въплащава в себе си различни стилистични похвати и елементи представени в новаторските концептуални модели Flextreme и GTC. „Премиерата на Ampera е чудесен начин да отпразнуваме юбилея си - 110 години технологичен напредък на Opel," отбелязва Ален Висер, Вицепрезидент на GME, отговорен за Opel.

Задвижването на Ampera се осъществява от електричество по всяко време и при всякаква скорост. За пътувания в рамките на 60 км, той има нулеви емисии, тъй като се задвижва от електричество, „съхранявано" в литиево-йонните акумулаторни батерии с капацитет 16 кВтч. Когато енергията в тях се изчерпи, пробегът на автомобила се увеличава до 500 км с помощта на задвижван от двигател с вътрешно горене електрически генератор.

Ampera може да бъде зареждана в стандартната битова електрическа система с напрежение 230 волта. В момента GM Europe анализира изискванията за изграждане на инфраструктура за зареждане съвместно с някои енергийни компании, като испанската Iberdrola.
opel.bg

Градската легенда Opel Corsa

Представяме ви последното поколение един от най-добрите градски автомобили на всички времена , станали нарицателно за малките коли в този клас.Опел Корса впечатлява с добро качество на изработка,нисъки разходи за гориво и поддръжка и изключително атрактивна базова цена

Автомобилът на старо - Опел Астра

С премиерата си през септември 1991 година Opel Astra получи две твърде тежки задачи. Да продължи успехите на легендарния Kadett, като се пребори с някои от вечните му недостатъци. Най-после да свали от стълбичката на победителя вечния си конкурент Folkswagen Golf. Въпреки че Astra смело може да се нарече сполучлив автомобил, трябва с мъка да се признае, че и двете задачи не бяха изпълнени. Golf-ът пак е безспорен лидер в класа си, а детските болести мъчиха младата Astra първите три години от производството й. Без това да пречи в Германия да бъдат продадени над милион и половина коли с тази марка. Това се дължи на функционалната непретенциозна каросерия, големия за класа си багажник, здравите и икономични мотори, стабилното поведение на пътното платно.

Корозията, основен враг на предшественика Kadett, и при Astra продължава да работи най-вече по долната част на каросерията, но и по фалцовете на вратите и калниците. Така че внимавайте при екземпляри втора употреба, намазани обилно с консервационен грунд. Почти сигурно е, че под черния каучук се крие ръжда. Стара болка е течащата водна помпа и скъсаните гумени водни съединения на охлаждащата система. Ако не се открият и отстранят навреме тези дефекти, пригответе няколко стотин германски марки за подмяна на прегоряла гарнитура на цилиндровата глава. Гуменият ангренажен ремък също е от чувствителните елементи. Стриктно трябва да се сменя на всеки 60 000 км. Ако не знаете от предишния собственик дали това е направено, най-добре отидете в сервиза. Иначе рискувате основен ремонт на двигателя. Същото важи и за ремъка, задвижващ алтернатора (динамото). През 1993 година фабрично се подменя обтягащата ролка на ангренажа, за да се предотвратят дефектите. Това е само една от над стоте промени, направени от конструкторите, за да се избегнат някои от така наречените “детски болести” при Astra. Със специални силикони е обезшумено вечно треперещото арматурно табло, не само при дизеловите модели. Подскачащата стрелка на километража е “успокоена” с нов вид жило, а течащите маркучи на серво-управлението на дирекцията - със специални уплътнения. Много собственици на Opel Astra се оплакват от влажни, дори мокри багажници. Виновник е уплътнението на задната врата, капакът на багажника, а също скъсания маркуч за почистване на задното стъкло с вода. Лостовата система към скоростната кутия след 1993 година, благодарение на нови пластмасови втулки, вече гарантира по-добра смяна на предавките. Укротени са и клатещите се предни седалки - само за 50 германски марки, с нови пластмасови водачи. Електрическата система не е особено стабилна, но освен дефектиралото динамо, останалите проблеми се отстраняват лесно. Централното заключване на вратите блокира само заради разхлабени контакти, а шалтерът на аварийните светлини трябва да се укрепи в гнездото на арматурното табло. По-скъпо става, когато трябва да се подменят кабелите на запалителните свещи, които с течение на времето се втърдвяват и прекъсват. Собствениците на модела Caravan, както по традиция се нарича комбито на Astra, се оплакват от изпуснали амортисьори. Според мен нещо съвсем нормално за този тип автомобили, които се товарят доста над нормата. Както и износените дискове на предните спирачки при по-мощните варианти, където съвсем естествено се спира по-рязко и по-често от висока скорост.
Гамата на предлаганите двигатели при Opel Astra е много голяма и може лесно да обърка купувача. Най-продаван в Германия е 1 600-кубиковият мотор, първоначално с мощност 75 к.с., а после 71 к.с. Той пасва много по-добре от базисния агрегат - 1 400 см3 с мощност 60 к.с. - на каросерията на Astra. За по-темпераментните шофьори е двулитровият двигател със своите 115 к.с., който дава на компактната кола почти спортни качества. По традиция Opel предлага и няколко различни дизелови мотора, всички с обем 1 700 см3. Разликата между тях, обаче е огромна. Нормалните атмосферни дизели са с мощност 57 или 60 к.с. и са твърде флегматични за купето на Astra. Това са разбрали накрая и конструкторите, защото от 1995 година тяхното производство спира. Сега се предлагат два дизела с турбо-компресор. 68 коня са впрегнати в мекото “софт”-турбо, а 82 работят с помощта на допълнително охлаждане на въздуха за турбото-“интеркулер”. Тази машина ускорява като турбина, има отлична еластичност, а на всичко отгоре е изключително икономична. Единственият й недостатък е доста високата цена, която се отразява и на автомобилите втора ръка.
Ако търсите практичен, компактен автомобил - Opel Astra е добър избор. След промените през 1993 година, от “царя” VW Golf го делят по-скоро емоционални, отколкото качествени показатели. За това пък Opel Astra е с две-три хиляди германски марки по-евтин. По-евтини са и резервните части. Което пък означава: защо не и употребяван Opel Astra, по възможност модела Caravan - комби...
Александър Хранов

Технологиите и Opel Ampera

Летни емоции с Astra TwinTop

Opel: 110 години технологичен напредък

През 2009-та Opel чества юбилей - 110 години в авангарда на автомобилните технологии. По този случай, Ханс Демант, управляващ директор на Opel и вицепрезидент на GM Europe, отговарящ за инженеринга, бе посетен в Рюселсхайм от един доста изненадващ гост - Адам Опел, основателят на компанията.


Ханс Демант: Opel празнува 110 години технологичен напредък през 2009 година. Но вие, Адам, стартирате бизнеса си значително по-рано, през 1862 година, с производството на шевни машини. Каква е връзката?

Адам Опел: Велосипеди! При едно пътуване до Париж видях хора, придвижващи се с велосипеди по една улица. Бях впечатлен от това как подобно механично творение може да се движи. Замислих се колко далновидно би било да се посветя на бизнес, който да осигурява мобилност на хората. Исках да дам своя принос в развитието на човечеството. По това време много колеги смятаха, че е пълна глупост да добавяме към производството на шевни машини и това на велосипеди, но аз исках да гледам напред.

Ханс Демант: Това е една от трайните и водещи философии, която вие превърнахте в присъща черта на компанията. Да правим нововъведенията и модерните технологии достъпни за всички е крайъгълен камък в нашата фирмена култура.

Адам Опел: Моите синове допълниха продуктовата гама и с автомобили. Разбира се тяхната идея също стана обект на присмех, но посрещането на новите идеи със скептицизъм е съвсем нормално нещо. Много скоро те вече имаха своя принос към автомобилното производство, когато започнаха да произвеждат автомобили с модулна асемблираща система, която даваше възможност да бъдат комбинирани предварително произведени каросерии с различни шасита и двигатели. През 1909 година създаденият на тази база Opel Doctor Car бе революционен. Той беше по-малък от обичайните за това време автомобили и се продаваше само за 3950 марки - тоест за половината от стойността на конкуретните луксозни модели. Това от своя страна го направи достъпен за хората от нарастващата средна класа, като лекари и адвокати.

Ханс Х. Демант: Именно този дух остана завинаги в Рюселсхайм – духът, който ни кара да бъдем първите, които предлагат нови идеи, концепции и технологии на широката общественост.

Адам Опел: Разбира се. Преди няколко години вие създадохте компактния седемместен автомобил Zafira. Като баща на петима синове бях много заинтригуван от този автомобил.

Ханс Демант: Zafira не беше първият седемместен еднообемен автомобил на пазара, но бе първият с толкова компактни размери и следователно и най-достъпният. Освен това той предлагаше напълно ново концептуално решение по отношение на гъвкавостта на интериора. По време на представянето на Zafira както автомобилът сам по себе си, така и системата за сгъване на седалките бяха абсолютно уникални.

Адам Опел: А сега Ханс, по какви други проекти работите?

Ханс Демант: Вероятно вече сте забелязали нашия най-нов модел Opel Insignia, който получи престижната награда Автомобил на годината 2009. През лятото ще пуснем в продажба и версията Insignia ecoFLEX, която ще комбинира изключително нисък разход на гориво, и респективно CO2, с мощен дизелов двигател със 160 к.с. Вие вероятно знаете колко съпричастни сме към проблемите свързани с качеството на въздуха и намаляващите нефтени запаси.

Адам Опел: Знам. Но смятам че няма място за паника. Когато моите синове започнаха да конструират и произвеждат автомобили преди 110 години, човечеството правеше първите крачки към преминаване от конски впряг към „самодвижеща се” каляска. По това време честно казано ние все още не бяхме съвсем наясно кой точно енергиен източник ще се използва за задвижването на превозните средства. Пара? Петрол? Тогава изследователите и конструкторите дори смятаха, че това ще бъде етанолът, а за някои решението се наричаше електричество. В днешни дни никой не си спомня за тези въпроси, но след като мина цял век, в който автомобилът се развиваше и никой не се питаше дали нефтът може да се замести с нещо, вие отново се връщате към стария дебат. Все пак знам, че ще намерите правилните отговори. Какво е вашето мнение, Ханс?

Ханс Демант: Мобилността е свобода и ние в Opel искаме да разработим устойчива концепция за индивудиална мобилност. Аз наистина вярвам, че в бъдеще електричеството ще задвижва автомобилите.

Адам Опел: Електричеството? Интересно! А всички тези дебати за ограничения пробег и необходимостта от постоянно презареждане на батериите? Хм, виждам, че се усмихваш.

Ханс Демант: Адам, Opel скоро ще демострира своя бъдещ електрически автомобил. Това е напълно нова концепция за електромобил с революционна технология и аз ще ти издам една тайна - ние се справихме с предизвикателствата, така че този вид превозно средство е напълно пригоден за всекидневно шофиране. Той е една стъпка отвъд другите известни технологии, които се използват в хибридните автомобили и конвенционалните електромобили.

Адам Опел: Толкова новаторска?! И как функционира?



Ханс Демант: Адам, този разговор ми е много приятен. Защо не се срещнем отново през пролетта, за да го продължим? Обещавам, че тогава ще мога да ти го покажа.

Opel Insignia интериор и ергономия

.

Opel Corsa - най-добрия градски спътник

Opel Frontera B

Понятията “всъдеход” и “евтин” се изключват взаимно. На пазара обаче има и по-достъпни модели с повишена проходимост, които печелят точки с ниска цена и относително евтини резервни части. Благодарение точно на тези достойнства Opel Frontera успя да се превърне в един от най-продаваните модели в класа си. Вярно, винаги се е ползвал с репутацията на не особено качествен и комфортен автомобил. Точно тази представа трябваше да промени втората генерация на германския джип през 1998 г.

Всъщност единственото германско във Frontera е светкавицата на предния капак. Всъдеходът винаги се е произвеждал във Великобритания и има чистокръвно японско потекло. Съществува в безброй варианти и носи емблемите на поне пет марки. Произхожда от пикапите на Isuzu от края на 80-те и това се познава лесно по здравата рамна конструкция. Нейните особености бяха запазени и при второто поколение на Frontera. В действителност двете генерации на автомобила си приличат дотолкова, че разликите във външния вид могат да затруднят дори специалист. Още тогава мнозина се запитаха защо в Opel не са подходили по-смело. Радикалното късане с недотам светлия имидж на предшественика можеше само да помогне на Frontera B. Вместо това европейските поделения на GM решиха да заложат на козметиката и да се опитат да отстранят слабостите му с по-основна модернизация.

Производството на всъдехода на Opel бе преустановено през 2003 г. За времето, което изкара на поточните линии в Лутън, Frontera B не получи капка внимание от производителя си.

Каросерията

получи единствено малко по-различна радиаторна решетка през 2001-ва, което показва нагледно за колко изпята песен смятаха модела в GM. Подобно пълно игнориране обаче не е в интерес на купувачите на вторичния пазар. Макар също да не е еталон за качество и надеждност, Frontera B се представя доста по-добре от предшественика си. Той рядко създаваше проблеми на собствениците си с тежки повреди, мъчеха го по-скоро купища дребни неизправности. Същото, но в далеч по-малка степен, важи и за второто поколение. Жизненоважните възли като двигатели, трансмисии, диференциали и стартери по правило издържат поне 200 000 км и спестяват скъпите ремонти. Цените на резервните части са традиционно ниски, особено по стандартите на класа.

Както при всеки автомобил с повишена проходимост, състоянието на употребявана Frontera B зависи много от грижите и начина на експлоатация. Наличието на теглич (а с такъв разполагат над 80% от екземплярите) почти задължително предвещава капиталовложения в силовото предаване. При всъдеходите с рама здравината на купето не е от кой знае какво значение, но механични наранявания в долната му част говорят за офроуд наклонности у предишния собственик и всички произтичащи от това обстоятелство последствия. Въпреки че се появява доста по-рядко в сравнение с първата генерация на модела, корозия засяга почти една трета от колите, а в поне 4 на сто от случаите става дума за сериозни гнезда на ръжда. Това не носи заплаха за структурната здравина на каросерията, но изненадва малко неприятно предвид напредъка на Opel в тази сфера.

Макар да предлага по-рафинирана атмосфера и качествени материали,

салонът

Frontera B не стига много по-далеч от предшественика и надали би се понравил на онези, които търсят луксозен всъдеход. От сглобката меко казано има какво да се иска, което обяснява защо според статистиките много голяма част от собствениците са сменили "германските" си джипове с аналогични корейски модели, каквито наизлязоха на пазара с настъпването на новия век.

През 1998 г. предпазливият подход на конструкторите към обновяването на модела не повлия на

моторната гама

От двигателите на предшественика остана само базовият 2.2-литров бензинов агрегат със 136 к.с., Новост за модела бяха турбодизел DTi със същия работен обем и с мощност 115 к.с. (120 от 2002-ра) и 3.2-литровият топмотор с 205 коня, който рядко предизвиква интереса на купувачите по обясними причини.
Всички монтирани двигатели са механично здрави и разполагат с предостатъчен ресурс. Като се изключи най-големият мотор, разходват съвсем разумно количество гориво и не изискват кой знаe какви грижи. Въпреки това си имат недостатъци, които в повечето случаи се дължат на спомагателни възли. Типичен пример за това са дебитомерът на въздуха, помпата на инжекциона и водната помпа при турбодизела, от пробивите в чиято работа най-често се чуват оплаквания. Нафтовият мотор е известен и с високия си разход на масло. Малкият бензинов мотор пък понякога изненадва неприятно с пукнат изпускателен колектор или дефектна гарнитура на главата.

Старата Frontera носеше доста главоболия на собствениците с течовете от охладителната система. За жалост проблемът засяга и второто поколение на модела, макар и в по-слаба степен.

Една от най-привлекателните черти на всъдехода на Opel винаги е било здравото и непретенциозно

окачване
Още преди старото поколение да слезе от конвейерите задните листови ресори отстъпиха място на пружини, с което комфортът на возене се подобри чувствително. Frontera B също може да се похвали с внушителна като издръжливост и ресурс ходова част, стига да не е ползвана системно като влекач на прицеп или преходи по кози пътеки в планината.

Първото поколение на модела не бе обременено със сложни електронни системи, което бе изцяло в полза на собствениците.

Електрическата инсталация
и бордовите помощници на Frontera B показват доста повече дефекти. Пословичен със слабата си надеждност, например, е станал контролерът на системата против буксуване. Заводският имобилайзер пък тормози собственика много повече, отколкото потенциалните крадци. Както обикновено се случва, подгряващите свещи на дизела отказват точно когато навън е възможно най-студено. Неизправностите на датчиците на ABS-а обикновено се дължат на зацапване, но нерядко проблемът изчезва чак след замяна.

Споменатите дотук дефекти се допълват и от други дребни недостатъци на второто поколение на Frontera, което обикновено кара специалистите да определят модела като непрепоръчителна покупка. Като цяло обаче всъдеходът на Opel разполага с нелош баланс между положителни и отрицателни черти за стойността си. Издръжлив и практичен е, а цените на резервните части са без конкуренция.
mobile.bg

Новата Астра не оставя голям шанс на конкуренцията

Действието се развива на писта в Англия, а зад волана на Астрата е BTCC пилотът Фабрицио Джованарди

Тест - Opel Corsa, Seat Ibiza, Skoda Fabia

Новият Seat Ibiza внесе цвят сред плътните редици на ниския клас. Може ли испанският пламенен дизел да поведе колоната пред утвърдените си съперници Skoda Fabia TDI и Opel Corsa CDTi?

Предишното поколение на Ibiza бе твърде плахо на вид, за да се превърне в млад бикоборец. За да остави по-дълбока следа в съзнанието, четвъртото поколение на модела си е поставило за цел повече, но не и прекалена експресивност по отношение на дизайна. Базовата му бензинова версия с четири врати и 70 к. с. се продава за 22 995 лева. За сравнение Fabia 1,2 HTP със 70 "коня" се разменя за 16 150 лева. Вече малка част от клиентите избират най-достъпното изпълнение, затова и ние изправихме един срещу друг някои от по-спортните варианти – четирицилиндровия TDI на VW генерира 105 коня, a в добре екипираната Corsa Cosmo бодро потропват 20 кончета повече.

Икономични дизелови мъници

Двигателите на днешните ни участници са икономични. Тестовият ни цикъл явно изпоти най-много немския автомобил от Рюселсхайм (6,4 литра), но пък при нормално шофиране отчетохме съвсем скромни 4,5 литра дизел. Моторът на Opel впечатлява още с най-благ ход, най-безшумна работа и най-добра мотивация за навлизане в областта на високите обороти. Неговите побратимени конкуренти с технология помпа-дюза са също толкова пъргави, но работят доста по-грубовато. При замерване разхода на гориво техните показатели са почти идентични.

Corsa с 6-степенна трансмисия

Corsa съумява да похарчи по-малко благодарение на своята шестстепенна трансмисия. Предавателните кутии на Skoda и Seat обаче позволяват по-бързи изпреварвания. Провинциалното шосе не е най-подходящо за изява на Opel – каросерията му се накланя в завои и като цяло той изглежда малко тромав. Чувствителната към неравности електрическа кормилна уредба пък прави следването на идеалната траектория доста трудно. Комфортът на возене също не е перфектен: Corsa обича да се полюшва и поклаща колебливо, щом се наложи да пресече каквато и да било пътна неравност.

При повече товар на борда Opel е в свои води, тъй като окачването му рядко достига границите на своите възможности. Seat от друга страна се представя най-добре по изпълнени със завои хълмисти отсечки. Ходовата му част е настроена твърдо, а управлението би могло да бъде и по-прецизно. Fabia се управлява директно, въпреки че тук акцентът е поставен върху комфорта на пасажерите. Дълги вълни по настилката той поглъща изключително добре за автомобил от този клас.

Качествена изработка и при трите модела

Опционалното обзавеждане на Skoda предлага чудесни спортни седалки, които обаче имат твърде ниски подглавници. На втория ред пътуващите също нямат повод за оплаквания, а заради високия покрив на автомобила е възможно да се почувствате по-комфортно, отколкото в някои представители на средния клас. Материалите и качеството на изработка на чешкия участник в теста също са безупречни.

Неконвенционален интериор в Ibiza

В интериора си Ibiza също демонстрира високо ниво на качеството на сглобката. Светлите компоненти в арматурното табло и вратите обаче понякога се отразяват в челното стъкло. Критика ще отнесе и разположението на регулаторите в централната конзола и по-специално бутонът за изключване на програмата за стабилност ESP, който може случайно да бъде натиснат, тъй като се намира до регулаторите на парното. Испанската „мебел” е почти толкова удобна, колкото и при Skoda. Пътници с височина до 1,80 метра могат да се возят спокойно дори на задните седалки.

Opel с несъвършени седалки

В Opel проблем представлява тънката тапицерия на седалките отзад. На дълги разстояния тук може да възникне усещане за дискомфорт. Предните седалки също са по-твърди от тези на Skoda, а страничната опора може да се подобри. Недостатъците по отношение на ергономията на кокпита тук могат да бъдат смекчени посредством по-отчетливо надписване на функциите. Използваните материали и качеството на изработка от друга страна са абсолютно образцови.

Устойчиви спирачки
При замерването на спирачния път няма изненади с изключение на твърде забавеното спиране на Skoda в така наречения μ-split. В унисон със спортния си имидж Ibiza изпъква с най-добри постижения при спирането. В крайна сметка заради балансирания си характер печели чешкият автомобил, следван от спортния Seat и Corsa, чието обзавеждане е твърде скъпо.
ams.bgТекст: Кристиан Бангеман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт

Малкия звяр - Opel Corsa OPC

Вече и Cadillac Escalade с хибрид

Спецификации:

Модел: 4х4 Кадилак Ескалейд Хибрид

Двигател: 6.0-литров V8 + хибридна електрическа система

Конски сили/Ускорение: 332 конски сили @ 5100 rpm/367 lb.-ft. @ 5100 rpm

Скоростна кутия: 6-скоростна автоматична

Междуосие: 116.0 инча / 294.6 см

Дължина/Ширина/Височина: 202.5 x 79.0 x 74.3 инча / 514 х 200 х 189 см

Гуми: P285/55R22

Товароподемност: зад 3 ред/общо 0.48/3.08 куб.м

Разход на гориво: 11.7/11.2/12.2 литра на 100км (градско/извънградско/тестово)

Капацитет на резервоара: 111 литра

Цена: $75,330 (включва $950 доставка в САЩ и $1,095 в допълнителни опции)

Марк Адамс за новата Insignia

.

GM пред фалит

Американската автомобилна икона General Motors ще влезе в съда, за да потърси защита от кредиторите си по Закона за фалитите в САЩ, т.нар. Глава 11. Анализаторите окачествяват това като най-големия индустриален банкрут в САЩ, предаде АР. Безпрецедентна ще бъде и помощта, която ще окаже държавата на новата компания, която ще бъде основана.

От Bloomberg уточняват, че GM ще продължи да съществува, но 60% от капитала й ще бъде собственост на държавата. 12% пък отиват в ръцете на канадското правителство. Освен това се очаква сериозно съкращаване на дейността на компанията. Финансовото министерство на САЩ ще налее 30 млрд. долара в закъсалата компания.

Работниците в компанията ще трябва да бъдат сериозно намалени - от 61 хил. в края на 2008 година до 40 хил. Ще бъдат затворени 11 фабрики, а GM вероятно ще произвежда малки икономични автомобили.
Econ.bg

Автомобилът на старо - Опел Омега

През 2003 г. Opel сложи край на дългогодишна традиция. Рестайлинговата версия на второто поколение Omega стана последният голям модел, с който марката пробва да се бори в бизнес класа. Неговото място в гамата бе заето от Signum - удължен вариант на Vectra. Маркетинговото хитруване не мина и специалистите бързо прекръстиха хечбека на Vectrum като закачка с опита на рюселсхаймци да жонглират с автомобилните сегменти.

Много почитатели на Opel и до днес съжаляват за оттеглянето на марката от луксозния клас. Omega бе сред малкото по-достъпни алтернативи на утвърдените лидери в него и един от последните европейски представители на породата "много автомобил за малко пари". Това важи с особена сила за модернизирания вариант на втората генерация, влязъл в жаргона с пояснението 2000 заради моделната си година. Този автомобил се произвеждаше между 1999-а и 2003-а и се различаваше чувствително от предшественика си, дебютирал през 1994-а. За да отговорят на завишените потребителските изисквания на към лимузините от такава категория, инженерите на Opel бяха внесли над 3 000 изменения и подобрения в конструкцията, които струваха на компанията 300 млн. марки. Макар и не радикално, повечето детайли на каросерията бяха обновени, благодарение на което модернизираната Omega доби по-солиден, масивен и престижен вид. Големите Opel-и винаги са следвали твърдата концепция "американски дизайн с германска технология". Последният от тях не прави изключение.

Каросерията

ползва явни дизайнерски заемки от американските седани от края на 90-те и началото на новия век. До 2001-ва моделът дори се продаваше в Щатите като Cadillac Catera. В превод на езика на европейските стандарти това означава изобилие във всяко отношение като се започне с размерите и се стигне до оборудването. Поцинкованото купе не изпитва никакви трудности в справянето с корозията. Наличието на ръжда дава ясен знак за удар и последвал некачествен ремонт.
Модернизацията от 1999 г. засегна съществено салона на германската лимузина. Използваните материали са по-качествени от тези в предшественика и интериорът изглежда далеч по-представително. Съвсем различни са торпедото и корите на вратите. В Opel обаче така и не се справиха с дребните недостатъци. С времето се разхлабват и падат копчетата за управление на електрическите стъкла, фаровете против мъгла, централното заключване и фиксаторът за положението на отворени врати. Някои детайли са податливи на износване и издраскване, което дразни. Иначе сглобката оставя приятно впечатление - паразитните шумове са рядкост, а ергономията и звукоизолацията са на висота. Забележки към видимостта могат да се отправят само към седана, чийто заден габарит остава скрит от мястото на водача заради високия долен ръб на стъклото. Една от най-силните страни на Omega - просторът в салона - се нарушава само от широкия централен тунел, който ограничава комфорта на средното място отзад, но пък запасът от пространство на височина е образцов.

Както може да се очаква от луксозен Opel, оборудването не дава никакви поводи за критика. Повечето коли разполагат с климатик с разделно регулиране на температурата за водата и пътника, пълен електрически пакет, навигационна система с течнокристален дисплей и т.н. Нерядко се срещат екземпляри с кожен салон и електрическо управление на шофьорската седалка. При толкова много екстри шансът за неизправност поне на някоя от тях не е никак малък. Затова не е излишно да се проверят и при откриване на дефект да се търси отбив от цената. Типичен пример за такава повреда се среща при най-наточените модификации с 2.6- и 3.2-литрови мотори, които са екипирани с ксенонови фарове. Според статистиките техният датчик за положението на каросерията нерядко излиза от строя, което води до неправилна работа на динамичния коректор на предните светлини.

Гамата от двигатели на модернизираната Omega няма почти нищо общо с монтираните в първата фаза на производството (1994-1998). Единственото изключение е базовият 2.0-литров мотор, но такива модификации се срещат рядко. Заменя го нов 2.2-литров агрегат (144 к.с.), който обаче показва почти същите слабости. И за двата е характерна загубата на херметичност на капака на клапаните, но освен този дефект при по-големия двигател не са рядкост стопените лули на свещите и прегорелите електрически контакти. Ако неизправността не бъде забелязана навреме, възниква риск от повреда на модела на запалването. Въпросната неприятност грози и при дълго отлагане на смяната на свещите - подаваното към тях напрежение започва да нараства и в крайна сметка "удря" по електронния блок. Слабо място на 2.0-литровия мотор са клапанът за празния ход, който се запушва от нагара на отработените газове, и електронната дроселова клапа. Общ проблем при двата малки агрегата е и изпускателният колектор, който не се слави с особена здравина. Термостатът също участва дейно в списъка с дефектите.
Шестцилиндровите мотори, които подхождат на автомобил от този сегмент в много по-голяма степен, също не са безупречни. Чувствителни са към качеството на горивото и обикновено се разделят с катализатора си след не особено дълъг пробег (цената на резервната част изправя коси). Обикновено на четвъртата година херметичност губи масленият радиатор, разположен между двата цилиндрови блока, а след 200 000 км протича задният семеринг на коляновия вал при всички мотори. Охладителната система също показва дефекти. Появяват се течове от радиатора и крана за отоплението на салона.

През първите две години от производството на модернизираната Omega B в арсенала се запазва 2.5-литровият турбодизел, доставян от BMW. Той притежава великолепни характеристики, но купувачът трябва да бъде готов за внушителна инвестиция за нова горивна помпа заради водата в българската нафта. Същият дефект застрашава и по-модерните машини DTi с работен обем 2.0, 2.2 и 2.5 литра (100, 120 и 150 коня съответно).
За съжаление рестайлинговата версия не постига особен прогрес по отношение на ресурса на
ходовата част Omega е тежък автомобил и масата на каросерията логично се отразява на състоянието є. Както и при предшественика, след 70 и 100 хил. км обикновено се налага ревизия на кормилния трапец - щанги, втулки, накрайници и т.н. Шарнирите, амортисьорите и пружините издържат малко повече.

Въпреки изброените недостатъци, последният голям Opel заслужава внимание. В Рюселсхайм вече не произвеждат автомобили от такъв ранг, а Omega предлага съотношение между размери, оборудване, комфорт и цена, каквото притежават малко коли на вторичния пазар.
Димитър Димитров

Opel Insignia test drive

.

Opel Antara - абсолютния SUV

Петместния SUV модел на Opel - Antara, беше пуснат в продажба в края на 2006 г.. Световният публичен дебют на Opel Antara се състоя по време на автомобилното изложение в Париж, което започна в края на септември 2006 г.. Първоначално, Opel Antara ще се предлага с три двигателя. Най- мощното предложение ще бъде V-образен, шестцилиндров мотор с работен обем от 3.2 литра. Максималната мощност на този агрегат достига 167 кВт или 227 конски сили. Най- голямото търсене обаче се очаква да има за двулитровото дизелово предложение с максимална мощност 127 конски сили. Базовата модификация на Opel Antara ще бъде екипирана с 2.4 литров бензинов двигател с максимална мощност 140 конски сили.

Крум Дончев спечели Рали Вида 2009

Завърши тазгодишното издание на Рали Вида - победител в надпреварата стана Крум Дончев с Пежо 207 ,а миналогодишния победител и основен предендент за титлата Митко Илиев с Мицубиши Лансер остана на трета позиция. Неприятен инцидент, в който автомобил Пежо 106 излетя от пистата и контузи служител на органите на реда в края на супер специялния етап помрачи до известна степен иначе чудесното настроение през целия рали ден .Предлагаме ви някои интересни кадри от ралито.Честито на победителите
Кадри от етпа край Белоградчик

Браво на Владо Арабаджиев - контузен стана втори във Франция

Въпреки контузията която има /счупен пръст/ българската надежда за пробив във Формула 1 Владимир Арабаджиев зае второто място в първото за сезона състезание от Интернешънъл Формула Мастър /International Formula Master/ в По /Франция/ . Владо имаше известни проблеми в квалификацията , но успя в последния момент да заеме 3-то място ,а преди броени минути финишира втори в състезанието след едно изключително каране . Браво на Арабаджиев , пожелаваме му успехи и в останалите състезания от надпреварата в Интернешънъл Формула Мастър

Извинете , тук има ли място за Вектра-та

Новата Астра представена от Опел България

Опел България представя на вашето внимание новото бюджетно предложение от Рюселсхаим - Опел Астра . Новото поколение на Opel Astra ще има малки двигатели, но с приудително пълнене. Дизайнът й, както отвън, така и отвътре, ще бъде в новия стил на компанията, който за пръв път ще видим в Insignia. Astra ще бъде и основа на новия хечбек на Saab – 9-1. Изглежда, това е доста важен проект за GM.
Това е автомобил с една напълно нова концепция ,с изцяло променен спрямо предишното поколение дизайн ,напомнящ за наскоро излязлата на пазара Инсигния.Немските инжинери са подходили смело и със стегнат кинетичен дизайн са успяли да постигнат запомнящ се силует ,наподобяващ някои корейски конкуренти ,но създаващ усещане за много повече качество в изработката и материалите . Гамата от двигатели както винаги ще бъде богата ,като ще се набляга на дизелови агрегати с рекордно ниски разход и вредни емисии.



opel-bulgaria.blogspot.com



На колела - блогът на автомобила

Adam Opel AG

Опел(пълно име: Adam Opel AG) е германска фирма за производство на автомобили. Компанията е създадена на 21 януари 1863 г. и започва производство на автомобили през 1899 г. В наши дни, Опел е най-големият производител на Дженерал Моторс в Европа.
През 1862 г. Адам Опел основава собствено предприятие за производство на шевни машини. През 1898 г. механикът Ф. Луцман от Десау изработва няколко моторни самохода, сходни като концепция с представения пет години по-рано Бенц Виктория (Benz Victoria). Синовете на Адам Опел проявяват интерес към бензиновите файтони, които по същото време се изявяват успешно и в някои местни съревнования. През януари следващата година младите наследници на Опел купуват малката работилница на Луцман, патентоват неговата конструкция и организират серийното производство на автомобили с марката Опел Луцман (Opel Lutzmann). Те разполагат с открита четириместна каросерия и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. см, който позволява мощност от 3,5 конски сили. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.

През 1902 г. обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват лиценз за производство на френските автомобили Дарак (Darracq), чието тиражиране под марката Опел е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а шасито и двуцилиндровият двигател пристигат в завършен вид от Франция. Моделът е обозначен като Опел Дарак 8/4 ПС (Opel Darracq 8/4 PS), а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия Опел Дарак 35/40 ПС (Opel Darracq 35/40 PS). Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на А. Дарак, тъй като по същото време е завършен първият изцяло авторски сериен модел на Опел. Прототипът, наречен Опел 10/12 ПС (Opel 10/12 PS), е показан още през 1902 г. на изложението в Хамбург, а през 1906 г. от него вече са произведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за Купата на Кайзера от 1907 г. Опел се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава Вилхелм II. Първият фирмен модел, поръчан от двореца е Опел 65 ПС (Opel 65 PS) с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова каросерия тип „ландоле".

През 1909 г. се появява и моделът Opel 4/8 PS, по-известен като Докторваген (Doktorwagen), тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оценени от местните лекари. Автомобилът е снабден с четирицилиндров двигател от 1000 куб. см и тристепенна скоростна кутия, а максималната му скорост достига 55 км/h при мощност 8 к. с. Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии Опел 4/8 ПС (Opel 4/8 PS), Опел 8/14 ПС (Opel 8/14 PS) и Опел 10/18 ПС (Opel 10/18 PS) с каросерия тип файтон.

До началото на първата световна война предприятието предлага особено популярните в Германия модели Опел 5/12 ПС (Opel 5/12 Р8), Опел 5/14 ПС (Opel 5/14 PS) и Опел 6/16 ПС (Opel 6/16 PS). По това време най-големият като кубатура автомобил на Опел е Опел 40/100 ПС (Opel 40/100 PS) от 1912 г., чийто осемциндров двигател е с работен обем от 10 200 куб. см, а максималната му скорост достига 120 км/ч.

През 1914 г. е създаден Опел ГП Ренваген (Opel GP Rennwagen), с който знаменитият пилот Карл Йорнс успява да спечели една от местните надпревари.

В техническо отношение следвоенните леки автомобили на Опел 21/60 PS и Опел 30/75 ПС (Opel 30/75 PS) са базирани на първия шестцилиндров модел на фирмата Опел 18/50 ПС (Opel 18/50 PS) от 1916 г. Въпреки своите достойнства тези луксозни лимузини се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен модел Опел 4/12 ПС (Opel 4/12 PS), придобил красноречивия прякор "Лаубфрош" Laubfrosch, поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. см, 12 к. с.) и достига максимална скорост 66 км/ч. На негова база се предлагат още триместен седан, кабриолет (Opel 4/14 PS) и фургон.

Именно благодарение на Лаубфрош Опел се превръща в първата германска компания, усвоила конвейерното производство на леки автомобили. По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания Ситроен, която обвинява Опел в плагиатство, поради поразителната прилика между него и Ситроен 5CV, произвеждан в началото на 1920-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейера до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. с. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.

Един любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 1920-те години Опел става първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили на територията на цялата страна.

През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество Adam Opel AG. Година по-късно 80 % от нея става собственост на американския гигант Дженерал Моторс, а през 1931 г. отвъдокеанските господари придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.

Същата 1928 г. остава паметна в историята на Опел и със създаването на уникалния свръхскоростен болид Опел РАК-2 (Opel RAK-2), снабден с ракетен двигател с твърдо гориво. На 23 май същата година на скоростната отсечка на пистата AVUS край Берлин Фриц фон Опел (внук на Адам Опел) успява да достигне със същия автомобил скорост 238 км/ч.

През 1929 г. е лансиран луксозният Опел 24/110 ПС Регент (Opel 24/110 PS Regent), снабден с 8-цилиндров двигател от 5970 куб. см., който е създаден като пряк конкурент на Мерцедес-Бенц. По същото време е представен и наследникът на Лаубфрош - Опел 4/20 ПС (Opel 4/20 PS) с 1016-кубиков двигател. През 1931 г. на негово място идва Опел 1.0 (Opel 1.0), а през 1932 г. и Опел 1.2 (Opel 1.2).

В средата на 30-те идва ред на следващото поколение достъпни компактни модели Р4, чието производство не след дълго достига до 100 000 броя годишно (според слуховете през 1938 г. производството на модела е принудително преустановено по настояване на новото националсоциалистическо управление; причината за това е, че лидерите на Третия райх не искат да допуснат американският завод да се превърне в конкурент на новостроящата се фабрика на Фолксваген).

Паралелно с дебюта на Р4 в средата на 1930-те години на пазара се появява и сензационният модел Опел Олимпия (Opel Olympia), чието име е вдъхновено от проведените през 1936 г. световни олимпийски игри в Берлин. Това е първият германски автомобил със самоносеща каросерия, който именно благодарение на тази авангардна особеност е със 110 кг по-лек от своя предшественик Опел Регент 1.3 (Opel Regent 1.3). Именно оттам са взети и първоначално използваните при Опел Олимпия двигатели, които впоследствие са заменени от по-модерни агрегати от 1288 куб. см (26 к. с.) и 1488 куб. см (37 к. а).

В края на 1936 г. компанията предлага и още един достъпен модел от същия клас, наречен Опел Кадет. Той отново разполага със самоносеща каросерия, а външните му разлики с Олимпия са незначителни, като използваният в случая двигател е от предходния модел Р4. През 1938 г. Кадет е модернизиран, а неговото производство е поето изцяло от новия фирмен завод в Бранденбург, където след 1935 г. се произвеждат камионите Опел Блиц (Opel Blitz) и 1,5-литровите двигатели за някои от леките автомобили. При 6-цилиндровия модел Опел 2.0 Opel 2.0, произвеждан в периода 1934-1937 г., за първи път във фирмената история е внедрено независимо предно окачване тип Дубонет(Dubonnet), каквото след 1939 г. получават всички модели на Опел.

По време на автосалона в Берлин от началото на 1937 г. компанията представя два нови модела - Опел Супер 6 (Opel Super 6) и Опел Адмирал (Opel Admiral). Първият от тях не се радва на особено дълга и успешна кариера, но вторият е приет с овации от публиката не само заради своя оригинален дизайн, но и заради мощния и надежден 6-цилиндров двигател от 3626 куб. см и максимална скорост 132 км/ч при мощност 75 к. с. Той се отличава с меко окачване, удобни седалки, ниско ниво на шума в купето и възможността за избор между две атрактивни каросерии с четири врати - лимузина и кабриолет, като паралелно с тях се представя и ефектни поръчкови каросерии на същата база, изработени от местни каросерийни майстори. Производството на Адмирал е преустановено в началото на Втората световна война, като до тогава са изработени близо 6,5 хиляди броя.

Когато Германия обявява война на САЩ, заводите на Опел преминават под държавен контрол. По същото време военните камиони Опел Блиц за нуждите на Вермахта се снабдяват с двигатели от Опел Адмирал. През 1944 г. фабриките на Опел претърпяват сериозни поражение в следствие на съюзническите бомбардировки.

Веднага след войната концернът Дженерал Моторс започва възстановяване на завода в Рюселсхайм, но фабриката в Бранденбург е изгубена завинаги. Причината за това обаче не са тежките разрушения, а репарационните договори, според които заводът е демонтиран и отново сглобен край Москва, където през декември 1946 г. започва производството на Москвич 400, напълно идентичен с Опел Кадет.

През 1939 г. дебютира и модерният седан от среден клас Опел Капитан (Opel Kapitan), който се отличава със своя авангарден дизайн, проектиран в САЩ, както и с изцяло металната си самоносеща каросерия и 2473-кубиковия си двигател от 55 к.с, Опел Супер 6 (Opel Super 6). Той става особено популярен не само в Германия, но и в останалите страни, в които се продава и до октомври 1940 г., когато принудително слиза от конвейера, е тиражиран в над 25 хиляди броя. Неговото производство е продължено с незначителни технически изменения и след войната, и по-точно между 1948 и 1951 г. След това моделът претърпява основна стилистична модернизация, изпълнена в подчертано американски стил. В техническо отношение една от малкото разлики с предходния вариант е, че скоростният лост вече е поставен на кормилната колона.

През 1950 г. е модернизирана и Опел Олимпия, като към стандартния седан с две врати се присъединяват и две нови модификации - кабриолет и универсал.

Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на Опел е бестселърът Опел Рекорд (Opel Record), който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във Франкфурт. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти седан и кабриолет, той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик Опел Олимпия. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.с и 120 км/ч. До края на 50-те години Опел Рекорд претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия. Появяват се и нови модификации, като седан с четири врати, универсал, обозначен като Караван(Caravan) и др. Клиентите могат да избират между двигатели с работен обем от 1196 до 1680 куб.см и автоматична трансмисия от типа Олимат (Olymat). Автомобилът се радва на особена популярност не само в Европа, но дори и на американския пазар, като между 1953 и 1960 г. първата генерация Опел Рекорд е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя. През 1954 г. е представен и наследникът на Опел Капитан. Новият голям седан от „американски тип" се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип „пейка", висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с. вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. см, но с появяването на новия Опел Капитан Р (Opel Kapitan R), в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. с. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия Исейтроник (Esaytronic).

През 1964 г. се появява и напълно обновеният Опел Капитан А (Opel Kapitan A), чието външно излъчване отново съчетава най-модерните отвъдокеански тенденции. Пак тогава е лансиран и първият следвоенен модел на фирмата от представителен клас, при който е възродено името Опел Адмирал. Паралелно с него се предлага и почти идентичният Опел Дипломат (Opel Diplomat), който върви в комплект с 4,6-литров двигагел Шевролет V8 със 165 к.c. Впоследствие такъв двигател се поставя по поръчка и на моделите Опел Капитан и Опел Адмирал , като междувременно Опел Дипломат e снабден с нов 5,4-литров агрегат V8 с 230 к. с. И трите модела разполагат с идентично задно окачване тип Де Дион. През 1963 г. идва ред и на второто поколение Опел Рекорд, който се отличава със своята видимо уголемена каросерия, а след 1964 г. и с наличието на мощен 6-цилиндров двигател с 2605 куб. см.


Opel Rekord C, 1.7 L, 1968През 1962 г., когато фирмата чества своя стогодишен юбилей, в експлоатация влиза новият завод на Опел в Бохум, където е организирано производството на възродения Опел Кадет. Това е компактен модел с две врати и нов двигател с 993 куб. см, слят в общ блок със съединителя и четиристепенната скоростна кутия, който осигурява мощност от 40 к. с. Три години след премиерата си той получава нов 1078-кубиков двигател, а през 1967 г. се появява и ограничена серия от спортната версия Опел Кадет Рали (Opel Kadett Rally), чийто работен обем е повишен до 1897 куб. см.

През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - Опел Кадет Д. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия Опел Кадет Е, който е първият автомобил на Опел, удостоен с приза „Автомобил на годината".

По време на автосалона във Франкфурт през 1965 г. Опел показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на Опел Кадет. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. см, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.

През 1966 г. е предприета поредната по-значима модернизация на модела Опел Рекорд, който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5,1.7 и 1.9 л. с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66,75 и 90 к.с. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. см, 60 к. с), но през 1974 г. поради данъчни съображения работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. см. Последната модернизация на Опел Рекорд е направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.

От 1967 г. паралелно с Опел Рекорд се произвежда и относително сходният като концепция модел Опел Комодор (Opel Commodore), който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. см. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие Соглтосюге започва да се произвежда в австралийския филиал на GM.

През 1970 г. Опел лансира своя нов модел Опел Аскона (Opel Ascona), който замества ветерана Опел Капитан (Opel Kapitan), като на негова база разработено и спортното купе Опел Манта (Opel Manta). И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. см, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. Опел Аскона е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство Опел Манта e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.

През 1978 г. елитните Опел Адмирал и Опел Дипломат са заменени от Опел Сенатор (Opel Senator), който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. см и мощност съответно 140 и 180 к. а), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе Монца (Monza), чиято предна част е почти еднаква с тази на Опел Сенатор, но задната част завършва в стил хечбек.

През 1988 г. мястото на Опел Аскона е заето от новата Опел Вектра чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на Вартбург в Айзенах. След 1989 г. на базата на Опел Вектра се произвежда и спортното купе Опел Калибра (Opel Calibra), което идва на мястото на Опел Манта и се отличава с отлична аеродинамика (Сх = 0,26).

Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела Опел Корса (Opel Corsa) в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение Опел Корса и спортното купе Опел Тигра (Opel Tigra), базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия Изитроник(Easytronic), с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на Опел Корса, която е наречена Комбо (Combo) и разполага със същия двигател. През 1986 г. ветеранът Опел Рекорд е заменен от елегантната Опел Омега (Opel Omega), която се предлага във вариант седан и комби, а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".

Година след премиерата на модела е лансирана и неговата по-престижна версия, наречена Опел Сенатор, при която е използван 6-цилиндров двигател от 2594 куб. см (150 к. с.) и автоматична скоростна кутия.

В края на 1993 г. дебютира второто поколение Опел Омега, което върви в комплект с няколко вида 4- и 6-цилиндрови двигатели, чийто работен обем се движи от 1998 до 3175 куб. см.

През лятото на 1991 г. мястото на Опел Кадет е заето от новия модел Опел Астра (Opel Astra), като лиценза за производство на самия Опел Кадет Е е продаден на корейската компания Деу (Daewoo). Следващата генерация Опел Астра е представена през 1999 г., като на нейна база започват да се произвеждат и универсалните миниванове Опел Зафира (Opel Zafira).

През 1991 г. производствената програма на Опел е обогатена и от първия във фирмената история вседоход - Опел фронтера (Opel Frontera), който фактически се явява германски аналог на Исузу Амиго (Isuzu Amigo), но за разлика от външното сходство, в случая е използван оригинален двигател на Opel. Не след дълго отново в сътрудничество с японската фирма е разработен и моделът Опел Монтерей (Opel Monterey).

Второто поколение Опел Вектра дебютира през 1996 г., а следващото през пролетта на 2002 г. на автосалона в Женева. Тогава за първи път в производствената програма на Опел е внедрена безстепенната трансмисия, като през 2003 г. на базата на новата Опел Вектра е създаден и скоростният хечбек Опел Вектра ГТС (Opel Vectra GTS), снабден с 3175-кубиков двигател V6, благодарение на който мощно стта на модела достига 218 к.с.

През лятото на 2000 г. фирменият филиал в Полша започва производството на минивана Опел Агила (Opel Agila), който се явява аналог на японския Сузуки Вагон Р+ (Suzuki Wagon R+), но снабден с трицилиндров двигател на Опел от 973 куб. см.

От есента на 2001 г. започва и относително ограниченото като тираж производство на двуместния Опел Спийдстер (Opel Speedster) с каросерия тарга и разположен в пределите на базата 4-цилиндров двигател от 2193 куб. см.

През 2003 г. гамата е допълнена от изцяло новия модел Opel Meriva, базиран на Опел Корса, чието производство е усвоено от заводите на Опел в Бразилия и Испания. По-късно същата година в Рюселсхайм започва производството на седемместния Opel Signum.

Понастоящем компанията Adam Opel AG разполага с пет завода в Германия, които произвеждат около 650 хил. автомобила годишно. Останалите заводи на немския гигант са разположени във Великобритания, Португалия, Испания, Белгия, Полша, Унгария, Турция, Индия, Тайланд, ЮАР, Аржентина, Бразилия и Австралия.